Велислав Върбанов's Reviews > Фондация и Земя

„Човекът има съзнание и поведението му е достатъчно сложно, за да изглежда като плод на свободна воля.“


Възхитен съм от финала на „Фондация“! Според мен, грандиозната поредица е брилянтно написана и определено се нарежда сред най-великите литературни творби изобщо... Айзък Азимов е съчетал непреходна мъдрост и епична визия за бъдещето... Писателят несъмнено е отдал почит на значението на историческата наука за човечеството, представяйки по забележителен начин психоисторията в своите книги.

„Фондация и Земя“ е достойна последна част, която се явява продължение на „Острието на Фондацията“! Макар и сравнително предвидими, събитията в нея са изключително майсторски разказани...Тя е най-вече приключенска фантастика, тъй като не се фокусира върху двете Фондации и техните политики, а проследява страшно любопитно и стойностно космическо пътешествие на Тривайз, Пелорат и Блис в търсене на истината за Земята и смисъла на взетото решение в края на предната книга. Заедно страхотните персонажи посещават различни тайнствени планети, някои от които познати на читателите от други творби на големия Азимов, както и се забъркват в сложни премеждия...






„Няма разумна цивилизация без архиви.“


„Двамата с теб сме ексцентрици. Ние опреде��ено не сме типични примери за хората, които живеят на Терминус. Що се отнася до престъпниците, това е въпрос на дефиниция. И ако престъпниците са цената, която трябва да плащаме за въстаниците, еретиците и гениите, аз с удоволствие ще я плащам. Дори ще настоявам цената да бъде плащана.“


„В свободното общество безспорно съществува елемент на безпорядък, но това е цената, която човек плаща за възможността да въвежда новости и предизвиква промени. Общо взето, разумна цена.“


„— Използваш условно наклонение — каза най-сетне Лизалор. — Възможно било корабът да не ти е нужен повече… Това не ми върши работа.
— Бих могъл и да ви свалям звезди, но каква реална работа ще ви свършат? Фактът, че моите обещания са предпазливи и ограничени, би трябвало да ви подскаже, че са поне искрени.“


„Удивяваше се на причудливостта на древната традиция. Цели векове можеха да бъдат извикани на фокус или пък да отпаднат напълно. Цели цивилизации можеха да отминат в пълно забвение. И въпреки това от столетията, отскубнати от тези цивилизации, можеше да се появи някой и друг факт, който да бъде запомнен без никакво изкривяване — също както въпросните координати.
Преди време бе отбелязал това пред Пелорат и историкът веднага бе отвърнал, че именно заради него си струва да се занимаваш с изучаване на митове и легенди. „Въпросът е — бе казал Пелорат, — да откриеш или да прецениш кои точно конкретни компоненти на дадена легенда представят скритата под тях истина. То не е никак лесно и различните митолози най-вероятно ще изберат различни елементи — обикновено в зависимост от това, кои прилягат по-добре на техните тълкувания.“


„Само че аз слушам хиперпространствените съобщения между далечните светове и съм се научил да думам като вас, както и моите предци. Те са оставили описания на езика, но аз непрекъснато чувам нови слова и изрази, дето се променят с годините, сякаш вие, заселниците, можете да се застоите на някой свят, но не и на някоя дума.“


„— Казваш ми неща, които зная — рече Тривайз.
— Може би ги знаеш тъй добре, че вече не мислиш за тях?“


„Това ми е напълно ясно, аз просто обмислям разни идеи. В края на краищата, доколкото ни е известно, техника се е развила само веднъж — на Земята. Навсякъде другаде заселниците са я донесли със себе си. Не можеш да твърдиш, че „винаги“ се основава на нещо си, след като разполагаш само с един-единствен случай, от който да съдиш.“


„ — После — каза Геянката, — някои алфианци ще правят музика за нас по техния специален начинЗнаеш ли какво е музика?
Тя затананика най-добрата имитация на електронна хармония, на която бе способна. Лицето на Фалъм грейна.
— Имаш предвид… — последната дума бе изречена на солариански език и хлапето внезапно запя.
Очите на Блис се разшириха. Мелодията беше прекрасна, макар и някак необуздана, и учудващо богата на трели.
— Точно така — вметна Тривайз. — Музика.“


„— Значи все пак успя да го успокоиш, а, Блис?
— Не, никога не съм докосвала ума му.
— И още как — след като така безбожно погъделичка мъжката му суета.
— Съвсем косвено — усмихна се тя.
— И така да е, пак е нещо, Блис.“


„Един човек е конкретен обект и нанасяната му вреда може да бъде изчислена и преценена. Човечеството обаче е абстракция. Как да боравим с него?“


„Точно по същия начин, както много отдавна Данил с колегата си измислили четвъртия закон на роботиката, по-фундаментален от другите три, така и аз можах внезапно да видя трета базисна аксиома на психоисторията, по-фундаментална от другите две; толкова фундаментална, че никой даже не се е сетил да я спомене.“